Историята на Калвин Марк Филипс с Лийдс е тази, в която всеки фен на отбора би искал да участва. Това, което се вижда на терена е едно, а онова, което се случва извън него съвсем друга. Сега полузащитникът на Лийдс се наслаждава на славата, но детството му наистина е трудно, въпреки че постигна мечтата си да играе родния отбор.
Филипс е роден на 5 декември 1995 година в Лийдс от майка ирландка, а баща му е ямаец.
Футболистът е тризнак, но губи една от сестрите си. Детството му е изключително трудно най-вече заради живота, който трябваше да води майка му. „Тя гладуваше през нощта, за да може да ни изхранва, въпреки че работеше на две места. Нямаше пари. Дължа й много“, казва Филипс, който излиза от блатото благодарение на любовта му към футбола.
Той успя да дебютира за Англия по-рано от дебюта си във Висшата лига. Миналата година бе основен футболист на Марсело Биелса, изигра 40 мача, а това впечатли Гарет Сеутгейт, който го повика за мачовете за Лигата на нациите срещу Исландия и Дания. Срещу датчаните той изигра 74 минути.
„Живеехме в къща с три легла. Аз и брат ми в горната част на двуетажно легло, малката ми сестра и по-голямата ми сестра на друго легло, а майка ми спеше на дивана“, разказва той.
Калвин Филип говори основно за майка си, защото спомените за баща му са тежки. „Той имаше дъщеря на 13 години – моя доведена сестра. Той и майка ми имаха връзка, в която бяха добре до едно време, но след това баща ми се отдалечи и просто правеше каквото си поиска. Майка ми загуби търпение, а след това той отиваше в затвора, излизаше, връщаше се при майка ми и правеше отново същото. Той не беше част от живота ми още като малък. Той попадна в грешна среда – наркотици, боеве, всичко, което може да се сетите. Поглеждам към неговото минало и той всъщност не е израснал при най-добрите обстоятелства. Не познава своя баща. Той е бил единственото чернокожо момче в кварталното училище“, разказва Филипс.